Счита се, че болонката произхожда от френските болонки от южна Италия и Малта. Появява се преди векове в Болоня, Италия, още през XI век и XII век. В XVI век се радват на голяма популярност в кралските фамилии и в аристократичните среди като кучета-компаньони. Стопани на тези кучета са били интересни личности, като например руската царица Катерина Велика и Мерилин Монро!
Болонката се привързва много към стопаните си и в общия случай не се дели от тези, които обича. Проявява резервираност към непознати и, въпреки че може да излае, за да уведоми стопанина си за нещо необичайно или ново, нито лае толкова много, нито е кой знае колко агресивно. Обичат да правят нещо приятно и учат бързо.
В общия случай болонката се радва на добро здраве, като за нея не са докладвани наследствени болести.
За тези дребни кучета е приятно да правят кратки разходки всеки ден, но няма да ги откажат, ако ги изведете и по-задълго. Кратка разходка в двора със стопанина също би им харесала.
Мини кучетата са с бърз метаболизъм, което означава, че те бързо горят калории, а поради малкия обем на стомаха трябва да ядат по малко и често. Храните за дребни породи са създадени, така че да предоставят необходимите основни хранителни вещества, а заради по-малката им муцуна е необходима купа с умален размер. Това също стимулира дъвкателните рефлекси и подобрява храносмилането.
Именно защото е дълга, козината на болонката е податлива на сплъстяване и затова трябва да се разчесва всеки ден. Специални грижи са нужни в областта на корема, зад ушите и краката. Тъй като козината не линее, мъртвите косми трябва да се премахват чрез разчесване.